Марш, бе, ваш’ та кожа!
Лято, жега, икиндия.
Избори, гълчава.
С някаква машинария
вота ще се дава.
И след третата мастика,
в кръчмата - сред село,
моя милост се натика,
в секцията смело.
Аз какво – електорална
личност съм, обаче,
гледам, гледам – ще се чална,
даже ми се плаче.
А комисията рече,
да не я блокирам.
И стоя, и що ли вече,
като не разбирам?
Просто – хиксове, чертички,
палеца да сложа...
Разбираемо – за всички...
Марш, бе, ваш’ та кожа!
Дяволи да ви избират,
с тая нова мода,
дето хората разбират,
както вий народа.
И понеже тъй се чува,
че сме от Европа,
в наше село ще гласуват...
даскалът и попа.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
