Февруари тръгва си с тъга.
Март се приближава и се смее.
Виж, разплисква весела дъга
в синьото над нас. И хубавее
мартенският свят с надежди сто.
Чучулига стрелка се в простора.
Клон напъпил маха ни с листо,
а тревите хукват като хора.
И забързан ласкавият ден
търси Пролетта, към нея тича.
Радостта бълбука в теб и в мен.
Някой някого ще заобича.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
