Мастилена отрова
Опитвам се да бъда като лист,
пропит с мастило черно и тревожно.
Не търся ръкопляскания, бис –
преравям пътя, търсейки изконно.
Дори една-единствена душа,
прочела стих, изстрадан стих от мене,
обляна – да отмие лудостта,
оная лудост, болно с треска време.
Оставила ни без сърца, без брод,
душите – в разрушителна стихия,
повела ни към блудния залог
на наш`та надвселенска лакомия.
И даже, ако някой в тая страст,
усети неподвластна орисия –
до костите просмукана, тогаз,
отровата готов съм да изпия.
© Данаил Таков All rights reserved.
Нека просто да дишат, да са живи! Поздрави!
