Мастилото пресъхна...

Nov 7, 2014, 1:33 PM

Poetry

554 0 4

Изписах думите, мастилото пресъхна,

на листа бял пред мене празнота,

а във главата ми се блъскат луди мисли

не мога вече в думи да ги подредя.

Изстина ми сърцето, музата пресъхна,

в душата празна духа самота,

ръцете ми студени късат листа

не мога вечно в думи да описвам любовта.

Живее ми се истински (не в рими)

и любовта я искам не в куплет,

и устните да шепнат някому „Любими”,

не мога все да го измислям ред по ред.

Животът преминава не във букви

и времето лети не в реч премерена,

да, листовете приютяват чувствата,

но любовта остава не намерена...

...Перото ще захвърля във килера

при прашните тетрадки пълни с мен

и ще се върна чак ако успея да намеря

онази обич писана за мен...

От архивите :)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eva55 (Евелина Стоянова)

2014-11-08T11:02:22+02:00

!!!
reinbow (Биляна Битолска)

2014-11-08T10:53:23+02:00

Благодаря, Емо, така е Поздрави и не теб, приятелю!
Благодаря, Фери, емоцията ти е дар за мен
Поздрави и на теб, Анабел. Благоаря за откровението
poem_lady (Фери)

2014-11-07T16:20:06+02:00

Просто ме зашлеви този твой стих- удари ме с истината през лицето. Много често забравям, че любовта не е в римите и животът си тече покрай мен, докато се вглъбявам в писането.
Надявам се, фактът, че си се върнала сред архивите означава, че си намерила това, което е търсило сърцето
emo2 (Емил Стоянов)

2014-11-07T15:31:51+02:00

Явно си я намерила писаната за теб любов...Щом си тук Много е хубаво Дъгичке. Тъжно и истинско. Сърдечни поздрави