Мастилото пресъхна...
Изписах думите, мастилото пресъхна,
на листа бял пред мене празнота,
а във главата ми се блъскат луди мисли
не мога вече в думи да ги подредя.
Изстина ми сърцето, музата пресъхна,
в душата празна духа самота,
ръцете ми студени късат листа
не мога вечно в думи да описвам любовта.
Живее ми се истински (не в рими)
и любовта я искам не в куплет,
и устните да шепнат някому „Любими”,
не мога все да го измислям ред по ред.
Животът преминава не във букви
и времето лети не в реч премерена,
да, листовете приютяват чувствата,
но любовта остава не намерена...
...Перото ще захвърля във килера
при прашните тетрадки пълни с мен
и ще се върна чак ако успея да намеря
онази обич писана за мен...
От архивите :)
© Биляна Битолска All rights reserved.
Поздрави и не теб, приятелю!
