Mar 20, 2019, 9:27 PM

Мечтание (без Шуман)

  Poetry
888 10 9

Мечтател съм - мечтател съм потаен,

да имам власт над всички светове.

Със скиптър най-невзрачен и случаен

да подчинявам непокорни духове...

И никой смъртен да не се досеща,

че аз съм истинският господар.

Да вярва, че сме равни, без да усеща

могъщия ми звездогалактичен дар.

Омега да е истинско начало

на моя лъч от Сириус дошъл.

Да спра планетите, звездите да събарям -

в очите на живота да съм зъл.

Защото живото е изначална грешка

на някой луд, повярвал, че е пръв.

И тази грешка трябва да се дави

в един огромен океан от кръв.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=nT14mlv92t4

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • С Бени. Поздравления и от мен, Младене!
  • Един космополитен дух се е въплатил в този завладяващ стих! В присъщия ти неподражаем стил, който много харесвам!
  • Недей така ! Ти всички светове да покориш ? Опасно е защото в тях почива една теория от теб недостижима .
  • Мечти, бълнуване и блянове...
    (родени в дефицит или в излишък.)
    Животът е една програма,
    а грешката навярно е в клавишите...
  • Алфа и Омега!Началото и краят.Подсъзнателно ги усещаме но искаме да бъдем само първото.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...