Mar 20, 2019, 9:27 PM

Мечтание (без Шуман)

  Poetry
887 10 9

Мечтател съм - мечтател съм потаен,

да имам власт над всички светове.

Със скиптър най-невзрачен и случаен

да подчинявам непокорни духове...

И никой смъртен да не се досеща,

че аз съм истинският господар.

Да вярва, че сме равни, без да усеща

могъщия ми звездогалактичен дар.

Омега да е истинско начало

на моя лъч от Сириус дошъл.

Да спра планетите, звездите да събарям -

в очите на живота да съм зъл.

Защото живото е изначална грешка

на някой луд, повярвал, че е пръв.

И тази грешка трябва да се дави

в един огромен океан от кръв.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=nT14mlv92t4

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • С Бени. Поздравления и от мен, Младене!
  • Един космополитен дух се е въплатил в този завладяващ стих! В присъщия ти неподражаем стил, който много харесвам!
  • Недей така ! Ти всички светове да покориш ? Опасно е защото в тях почива една теория от теб недостижима .
  • Мечти, бълнуване и блянове...
    (родени в дефицит или в излишък.)
    Животът е една програма,
    а грешката навярно е в клавишите...
  • Алфа и Омега!Началото и краят.Подсъзнателно ги усещаме но искаме да бъдем само първото.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....