May 3, 2007, 12:50 AM

МЕЧТИ

  Poetry
680 0 2
                                  МЕЧТИ

               Не оставяй мечтите да почиват,
               нека винаги са с теб!
               Ще ти носят вълнения нежни
               и усмивки чаровни безчет...

               А притихне ли мечтата,
               поглед навън отклони...
               Зюмбюли розови ухаят,
               идват пролетни дни.

               Не оставяй мечтите да почиват!
               Очите притвори с надежда...
               Мечтите силно желани,
               съдбата след време довежда. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...