Мечти полетели

Късно е, късно е само денят
да върне горещото време…
И седнала тъжна тук у дома
си спомням мечти полетели,

дето достигнаха звездно небе
и в него потъвахме двама.
Аз чувах как бие твойто сърце
и тръпнех в прегръдка голяма.

Обичах тази прегръдка за миг,
опряна на твоето рамо.
Цялата аз се превръщах във вик -
само миг, но все така двама.

Години, години, търся ви аз,
че животът бързо минава.
Без огъня празен е всеки час,
дим и пепел само остава…