Около теб - и в теб - е светло,
чисто. Ти дишаш светлина.
И всичките събития,
направили те тъжен,
изглеждат другояче.
О, ти си лек - и бял,
и весел… Ухание.
Душата ти е мека.
И нежна като шумолене
на вятър от дъжд.
( Бавно-бавно сияе дъгата.)
Сега наистина е възможно
да разтвориш чашката си
и да ни прегърнеш.
Ти си цвете.
© Петър All rights reserved.