Между Холивуд и Боливуд – 5 (Шеф)
Моят шеф ми е комшия.
Респектиран съм – не крия!
Щом излезе на балкона,
сякаш седнал е на трона!
Най-почитан е в квартала,
не говори "ала-бала" –
винаги с костюм наточен,
делови и много точен!
А в кварталната ни кръчма
дойде ли, все той поръчва –
и без повод, и на парти,
и като играем карти!
Седне срещу мене шефа –
казвам "пас", той казва "Трефа!"
Всички мои карти знае...
но пред другите си трае!
Аз постигам всичко с клизма!
Той – живее в комунизма:
има много подчинени,
няма никакви проблеми!
Сам диктува правилата!
Та... затварям си устата!
Може да не съм съгласен,
но... е шеф, и е опасен!
Все мълча... реда си чакам...
мъничко да се отракам...
той от мен да има нужда –
за да расна в свойта служба!
Всяка вечер на главата
сол ми трие и жената...
Вкъщи щяла да изкука,
че умирала от скука!
Мерне шефа ми отсреща –
бий самара, да се сеща... –
грим тя слага, вие къдри,
на прозорците се мъдри!
Вчера спира ме позната:
– Митре, гледай си жената!
Тъй наконтена и млада,
може да те изненада!
Днес пък шефът ме повика:
– Митре, твоята Иглика
още ли е безработна?
– Дда... – сърцето ми се кротна.
– Утре нека дойде в къщи! –
казва той и вежди мръщи.
– Събеседване ще почна
в девет. Ама... да е точна!
Сякаш съм с парцал ударен...
Но на шефа – благодарен!
Че ще... назначи жената
и ще ù даде заплата!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
