Между Не и Да
И какво като лягам рано
или по никое време,
и не паля свещи в храма,
а се моля на Бога в мене?
Танцувам с триста дяволи
и си троша обувките,
и в коловоза ме вкарват,
ама само наужким.
Връзват ме силни приказки
и ме хващат за гушата,
но във очите ми – чисто е –
вълнисто и непослушно.
Гледам в очите Слънцето –
не ме е страх от изгаряне...,
а щом ме тресне мълния,
като ехо повтарям
някоя светла песничка –
автоимунна зараза.
Хоризонтално-отвесна съм,
но Богът в мен не наказва.
И ме очаквай, Бъдеше!
Чакам Теб, а не Нея...
И да точи косата си –
Аз танцувам, живея...
Между сега и сега
на прашинка приличам....
Между Не или Да –
Аз избирам – Обичам!
