Jul 23, 2012, 2:29 PM

Меланхолика

  Poetry » Other
727 0 3

                                                                      На една нискобюджетна продукция

 

 

                                        Под счупените огледала

                                                                       на слънчогледите 

                                        Понесли на раменете си

                                                                       победената есен

                                        Извръщаме очи за блян

 

                                       

                                        Влакове от всяка гара „Вчера”

                                        Последни вагони

                                        На посредствени прераждания

                                        Някоя и друга

                                                        изгнила мечта

                                        До стария перон

                                        След стария закон

                                        Ние чакахме 

 

 

                                        Не сме крали от птиците на Боговете

                                        Поне не и днес

                                        На всеки вкус сме обикновени

                                        На всеки мирис - насъщни

                                        На всяко време - парливи

                                        Всеки път порицани длъжници във нужда

                                        А ние чакахме

 

                                    

                                         За да отнемем любовта

                                         Ще се вгледаме ненужно

                                         По избледняващата права

                                                                             на живота 

                                         И без да разберем ще си простим

                                         И ще тръгнем

                                         Преди зората да е хвърлила камък

                                         По студената ни гръд 

                                                                       11.6.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...