Jul 23, 2012, 2:29 PM

Меланхолика

  Poetry » Other
726 0 3

                                                                      На една нискобюджетна продукция

 

 

                                        Под счупените огледала

                                                                       на слънчогледите 

                                        Понесли на раменете си

                                                                       победената есен

                                        Извръщаме очи за блян

 

                                       

                                        Влакове от всяка гара „Вчера”

                                        Последни вагони

                                        На посредствени прераждания

                                        Някоя и друга

                                                        изгнила мечта

                                        До стария перон

                                        След стария закон

                                        Ние чакахме 

 

 

                                        Не сме крали от птиците на Боговете

                                        Поне не и днес

                                        На всеки вкус сме обикновени

                                        На всеки мирис - насъщни

                                        На всяко време - парливи

                                        Всеки път порицани длъжници във нужда

                                        А ние чакахме

 

                                    

                                         За да отнемем любовта

                                         Ще се вгледаме ненужно

                                         По избледняващата права

                                                                             на живота 

                                         И без да разберем ще си простим

                                         И ще тръгнем

                                         Преди зората да е хвърлила камък

                                         По студената ни гръд 

                                                                       11.6.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...