Мен, Белята ме зове
"Далече стой от тази ваза!"-
крещи гласът на Мама.
Уви, на сто парчета стана,
а аз ги исках сто и две...
Белята сътворих голяма,
и друг сега да вземе да ги събере.
"Не пипай огледалото във банята!"-
мърмори Мама, вадейки пране
от пералнята голяма...Но късно беше
взе че полетя, а заедно с него
полетя и Мама и за секунди
във въздуха ме превъртя...
Строго мъмри, вика и ме гледа с две очи,
сякаш огледалото не стига, но хвърчат
от тях искри...А прането? Разпиляно.
Мойта рокля на звезди излетяла на дивана,
а одеалцето на Ана, на закачалката виси.
Със отверка и чукче, каска на главата
мен ремонта ме зове с дядо до колата...
"Там не пипай, че боли!" - тихо ми нарежда.
Стига дядо, аз нали съм помощник най надежден!
Само с гледане, уви, не е интересно,
ти главата си пази,че капакът е без нищо...
С тези възрастни дете, трудно се разбира,
мен белята ме зове, Мама с нервите не спира,ала много е красива,
а гласът и като рог и високо се извива, даже къщата тресе, щом затропам аз с краче...
Само Тати е спокоен. Баба приказки реди.
С Тати и бели да правя, Мама ще ги подреди...Баба скришом от кутийка
пет бонбона ще даде, нека Мама да се вайка: "Пак е полудяло,туй дете!"
© И.К. All rights reserved.
