МЕТАМОРФОЗА
Телефонът звъни.
Скачам в същия миг,
като котка, надушила птиче
и любимият глас
ме погалва завчас
със обичното: ”Как си, момиче?”
Само две-три слова,
но ми стига това!
Телефона оставям на мира
и замър-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-квам без глас
във блаженство тогаз
като котка, наяла се с риба.
Мадрид, 2003 г.
© Петя Божилова All rights reserved.