Метла, любов и котка ми остана...
Хиляда нощи с приказки приспивах,
копнежи, мисли и стремежи луди.
Щом сипнеше зората си отивах,
та принцът просяк да не се събуди.
Хиляда дни бях дрипава слугиня
и месех хляб от трици – за свинете.
Горяха с пукот в старата камина,
изписаните думи. И крилете.
Хиляда кули пясъчни събори,
посипвайки ме с пепел самотата.
И в стихове Луната ми говори,
дано очи отвори в мен жената.
Хилядата преструвки се изтриха,
до тънко ръбче. Белег. Стара рана.
И принцовете вдън земя се скриха.
Метла, любов и котка ми остана...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
