Apr 5, 2005, 9:20 PM

Метро

  Poetry
1.2K 0 2
 

Рекламите разтварят свойто цвете
 над вече празния перон.
“Вратите се затварят…Отстъпете..”
Сълза пътува в първия вагон.
Без пътеводното небе,
подведена от релси груби,
обидата като дете
под този град ще се изгуби.
…..
А във тунела на метрото
ще има своята следа,
сълза изгубила окото
-последната сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докосна ме зад сърцето!
  • Невероятно е! Много ми хареса, така истинско, докосна ме онази.. последна сълза. Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...