Крясъкът в мен до тебе притихва
и цяла се смалявам до зрънцè.
В миг като този от душа се усмихвам,
че няма по-бленувани отдавна ръце.
И притисната в тебе, бавно те вдишвам,
до болка попила душата ти в мен.
Уж сгушена там, а така се разлиствам,
сякаш съм цвят, в тъмнината роден.
А твойте очи, затворени даже, ме виждат
и сърцето потъва в аромат на косѝ.
Тези мигове всяка клетка задвижват
и всеки спомен ги превръща в сълзи.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
