Мигове на вечност
Мигове на вечност...
Изпепелих билета си до теб,
изпуших го от нерви със цигари.
Изпих уиски с много лед,
и още нося дрехите си стари...
И можех от закуски да спестявам,
и битова порочност пренебрегнал,
и дрипавото его да оставя,
от блудна суета да съм прогледнал...
Но ето ме - тъй влюбен е бедняка,
богатството нарамил си през рамо.
Едно сърце със рани в сака,
с душата си от мъка натежала.
Изпуснах всички влакове и гари,
към теб вървя по усет. Без посока.
Два чифта кецове износих стари,
и бос ще ме посрещнеш във живота...
Измачкан, уморен и тъй дъждовен,
аз облак натежал съм от сълзи –
косите ти ще мокрят и се ронят,
с изплакани от щастие очи...
Дойдох до тук, и тука ще остана,
не искам нищо. Мога и по чехли.
За зъби четка. Горе – на тавана,
и няколко прегръдки с нежност.
На мен ми стига сутрин да те виждам,
а нощем да открадна часове,
в които ти ще можеш да обичаш,
превърнати от миг, във векове...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diestr's Poetry
10.06.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Дори не предполагаш, че валежа(надявам се от радостни сълзи), ще е само на има-няма 60 км от Асеновград, Силве! 
