Мило малко момиче,
малка, наивна и сричаща,
някога, вече, някъде,
в някакъв друг свят...
Имаше всичко...нямаше
никакво разочарование,
светеше като малко пламъче
чистата ти душа..
Толкова много мечтаеше,
нощем света променяше,
толкова силно вярваше,
че ще оставиш следа..
Звънлива, искряща, весела -
дай ми от твоята сила.
Мило малко момиче,
моля се...да ме събудиш.
© Красимира Масларска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
