Миниатюрна душевност в... безкрайност
На усмивката – с усмивка
Обичам свежи утрини, в които
ме галят ласкави очите ти
и благост е усмивката ти да ме сгрее,
сърцето ми щастливо с нея да се слее.
Звезден лъч
Само звезден лъч ми стига
да усетя синьото ноктюрно на нощта.
Душата ми да листи като книга,
събрала мигове с безкрайни чудеса.
О, този Х
Опивам се от виното ти вкусно,
притискат ме ръцете ти жарки.
На капки го пия от устни,
мълвящи за обич, изкусни.
Откритие
Искам да знам как се целува –
с премрежени от сладостта очи?
Че всяка нежна вечер го сънувам.
Добра бъди, кажи ми ти!
Алхимия на самотата
По покривите тихо капе самота,
а кестените с цъфнали "свещи" се кичат.
Подай, любими, своята ръка,
аз ще ти дам сърцето, що обича.
Ресници
По миглите ти пак цъфтят цветя -
по нежните бадемови клепачи.
А мойта пролет носи ми вина,
и кара ме отново да заплача.
Само за 14--
Как се чувстваш, момиче, когато
първият пролетен вятър
докосва и гали, зове и смущава
тялото, духа и душата.
Не така...
Последната целувка е удавница,
летяла дълго с мен покрай скалите
и време е за твойта странница
да вземе своя кръст и... раница..
© Мери Попинз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
красиви миниатюри
-
харесах...особено последното...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Интересни хрумвания !
Меричка !
Успех !