Минута е много
"Кронос,мощния властник предишен,
царуващ над всички безсмъртни,
поглъщаше всичките, щом в коленете
майчини дойдеха те от свещената нейна утроба... "
-Из "Теогония"
В живота редуват се горе и долу
На стенен часовник оловно махало
Тик-так. Ти си дъното
Калта си във блато дълбоко
Тик-так. Вече си бог.
Гледаш отгоре, света е широк.
Тик-так. Да паднеш от високо
боли най-много.
Тик-так. Май губим си смисъла пак.
Жаби и принцове, крале, богове,
Всичко е временно, времето - вечно.
Живота, смъртта, Хадес и Ра,
Малката Земя, луни и слънца..
Всички ще се кланят пред теб,
Кроносе! Часовнико вечен!
Безмилостно препускаш,
надбягваш тленността..
Угасват звездите една по една.
Застиват и чезнат небесни тела.
Погина цяла вселена.
Ти оцеля.
О, Време всесилно с злочеста съдба.
Тик-так. Кронос, самотен броиш в пепелта.
Тик-так. Яхнал вековен часовников впряг.
Тик-так, тик-так...
© Доротея All rights reserved.
