На четвъртия етаж
четвъртити хора
отлагат смисъла
за другия четвъртък
който няма как
да настъпи
преди да ги сритат
по кокалчетата
защото иначе
няма да пуснат
кокала
нищо че е
оглозган
те си го стискат
стискат се
все повече
и повече
на никого
не пускат
но нищо
все някой
ще се изпусне
то и без това
си мирише
добре че някои
се сещат
и си напускат.
© Мария Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
