Feb 9, 2020, 8:13 PM

Мисли насред пътя - II 

  Poetry » Phylosophy, Free verse, Other
775 0 3

Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е.
Сред вятъра, 
оголил всички клони,
аз крача,
с болка във крака,
Тълпа..!
И аз - настръхнал.
(щипе ме студа)
Потърквам нос -
червен като пипер.
Вървя
и срещам разни хора.
Студено е.
Да, доста е студено -
от повея на уличния вятър.
Подсмърчам и вървя.
И пак подсмърчам.
И майната му -
на студа.
Залитам, стъпвайки накриво.
Какъв начупен тротоар!
Настъпван, но останал шарен.
А аз вървя - премръзнал.
И мисля си,
че може би ще стигна.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??