Мисли насред пътя - II
1.3K
0
3
Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е.
Сред вятъра,
оголил всички клони,
аз крача,
с болка във крака,
Тълпа..!
И аз - настръхнал.
(щипе ме студа)
Потърквам нос -
червен като пипер.
Вървя
и срещам разни хора.
Студено е.
Да, доста е студено -
от повея на уличния вятър.
Подсмърчам и вървя.
И пак подсмърчам.
И майната му -
на студа.
Залитам, стъпвайки накриво.
Какъв начупен тротоар!
Настъпван, но останал шарен.
А аз вървя - премръзнал.
И мисля си,
че може би ще стигна.
Хареса ми!
