Anterez
72 317
9.02.2020 г., 20:13 ч.

Мисли насред пътя - II 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Друга
901 0 3

Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е.
Сред вятъра, 
оголил всички клони,
аз крача,
с болка във крака,
Тълпа..!
И аз - настръхнал.
(щипе ме студа)
Потърквам нос -
червен като пипер.
Вървя
и срещам разни хора.
Студено е.
Да, доста е студено -
от повея на уличния вятър.
Подсмърчам и вървя.
И пак подсмърчам.
И майната му -
на студа.
Залитам, стъпвайки накриво.
Какъв начупен тротоар!
Настъпван, но останал шарен.
А аз вървя - премръзнал.
И мисля си,
че може би ще стигна.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??