Мисли окъсели и опърпани
Мисли окъсели и опърпани,
светофарът вяло ми намига.
Делникът - разтегнал се, от дърпане,
времето не стига и не стига.
Няколкото потни въжделения,
на витрина кривата усмивка,
на живота собственото мнение:
Още дишам, значи съм щастливка.
Как с това съвсем не меродавното,
нощем от леглото ми ме вдига,
крехък сън, препънал се на равното,
в камъчето - нещо не достига.
В чашата се вихрят ураганите,
плисват се цунамита от думи,
телом роб, духа ми, ако хванете,
значи съм си теглила куршума.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
