Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18120
Aug 5, 2020, 9:53 AM

Мисли окъсели и опърпани 

  Poetry » Phylosophy
526 4 9

Мисли окъсели и опърпани,
светофарът вяло ми намига.
Делникът - разтегнал се, от дърпане,
времето не стига и не стига.

 

Няколкото потни въжделения,
на витрина кривата усмивка,
на живота собственото мнение:
Още дишам, значи съм щастливка.

 

Как с това съвсем не меродавното,
нощем от леглото ми ме вдига,
крехък сън, препънал се на равното,
в камъчето - нещо не достига.

 

В чашата се вихрят ураганите,
плисват се цунамита от думи,
телом роб, духа ми, ако хванете,
значи съм си теглила куршума.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??