Млад е войникът и снажен -
още на двайсет години,
вред по гори и паважи
страж е на род и родина.
Вечер е. Пейка. Звезди и
огънче светва, ту гасне.
Редом със нея седи и
все е местото й празно.
Нощна тревога! В покоя
свири внезапно тръбата.
Нейде в средата на строя
за подвиг приканва зората.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
