Jul 12, 2008, 12:13 PM

Млада любов

  Poetry » Love
645 0 3
Любовта е търпелива, любовта е разновидност,
а каква е нашата любов - изразена истина ли?
Без да достига до трагедии може да заплаче
или да пречупи любовта, имам теб, любима.

Времето излекува многото ни рани,
но нямаше да ги изтрие от паметта ни.
Но ще ги задържим, ще останат заедно,
ще ги вземем през времето, ти и аз.

Макар че сме твърде млади и още учещи се,
за нас, нашият свят е днес,
в моето сърце, винаги ще те обичам,
и в моето сърце ще си завинаги.

Колко дни отминаха, както времето лети,
ще се променим, ще узреем и винаги ще растем нагоре.
Но когато израстем, ние ще се върнем към спомените.
Има едно нещо, което винаги ще знам.

Моята любов към теб никога не ще бъде несигурна,
никога не ще спре, затова, че винаги ще е истинска.
С любовта идва търпението, но си струва чакането.
Сподели моята безкрайна любов към теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво! Очакването е вълнение, подклаждане...
  • и емоция и прозрение...струва си чакането...
    с обич, Пацо...нагоре вървиш.
  • Времето излекува многото ни рани,
    но нямаше да ги изтрие от паметта ни.
    Страхотно прозрение! Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...