Младост

Свети ли светло моята младост,

обляна в мечти безпризорни, или

потопена е в своята цялост,

във вече вечерни, невзрачни тъми.

От зара, живот сред омраза

и облечени в страх  бъднини,

на мене се падна тая проказа -

съдба като низ, низ от тъги.

Нов ден в безпокой пленен отминава,

изпълнен с въпроси без отговори.

Празна моята чаша остана -

чаша за вяра, любов, добрини.

Свети ли светло моята младост

обляна в мечти безпризорни, или

ограбена в своята цялост

по-скоро сбогом ми казва, уви.