Младостта не остарява
Животът ми – покривка пъстра
с петна от вино и скандали –
в легло с артрит от земетръси,
Тя някой ден ще ме погали.
И, не че искам да си ходя,
тук всеки миг е миг прекрасен!
Дете на смъртен вид порода,
смъртта не ми е враг опасен!
От люлката с дамга белязан:
животът вечност не предлага,
с два вица, плоски от сарказъм,
ще ме напсуват с дума блага.
Изтичат делничните дати
по улея на календара
и чакам вест да ми изпратят –
отрекъл се от Бог и вяра.
Божурите ще палнат клада,
за свойта преходност разбрали:
душите си отиват млади
от вече грохналото тяло!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
