Млечният път
По Млечния път вървя сред звездите
и мъниста събирам в шепи за теб.
С броеница отмятам как отиват си дните,
пак цветя от Луната подреждам в букет.
Слънчеви мълнии пазя в хербарий,
водопади от страст в мойте коси.
Топлина пак изгаря очи кехлибарени
и любов на талази в сърцето кипи.
Птича песен плува в душите ни,
пеперуди рисуват кристални искри.
Капка обич в сълза върху цвете
с твойте устни, като нафора, приеми.
Пътят свършва ли, има ли край
за любов, топлина и копнеж, и мечти...
Краят стига ли там, до мечтания Рай,
или пак отначало ще тръгнем сами?!...
© Катя Вангелова All rights reserved.
