Млъкни, камбано
Млъкни, камбано
Защо тъй кобно плачеш, камбано?
Защо тез сълзи в очите, звънарю?
И в туй пепелище, толкова рано -
защо с лопата дошъл си, гробарю?
Забулва сърцето нов, траурен креп
и глухо запява „Гробар съм.. гробар”.
Камбана съм тъжна (вече без теб).
Стене въжето – а аз съм звънар.
Защо плачеш, Душо, ничия -
по мъртвец ли пак чезнеш?
Пътник си - пътник без мисия
и дириш гроб - да отседнеш.
Млъкни, камбано, скръбна -
звънарят се люшка обесен.
Ти не пееш, о Блудна -
трупът му, „люлее” Твоята песен.
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
