Мое малко птиче
Не се страхувай, мое малко птиче,
сега едва пристъпваш и се плашиш,
вървенето научили са всички,
ти гледай висините да познаеш.
Сега се смееш, всичко ти отива,
дори когато паднеш да заплачеш,
ще мине време, случва ни се всичко,
дано за болката по-малко да узнаеш.
Очите ти засмени – два синчеца,
понякога ще гледат с много укор,
ще има сълзи, няма да е лесно,
но само гледай да не се изгубиш.
Къдриците ти кукленски завити
така отиват на носленцето ти чипо,
ще има ветрове, не само тихи,
след тях ще се изправяш все по-силна.
Не се страхувай, дай на мен ръчица,
защо ли толкоз рано ти разказвам?
Сега принцеса си, каляска имаш...
Засмей се, мащехата ти я няма.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
