Моето проклятие
Ще ти дам мечтите си на заем.
Но само на заем. После ми ги върни.
Под луната притихнали да мечтаем
неуморно как свирят щурци.
В мечтите ми любов ще откриеш
и свят, започващ винаги с теб.
Като влюбен стих, недей да ме триеш,
запази душата ми на поет.
Мислите си ще ти дам, под наем.
Но наема тройно ще си платиш.
Тези мисли, и двамата знаем,
докосват съня ти, когато заспиш.
При всяка мисъл, че си някъде там
срещу вятъра задъхана тичам,
бягайки към теб ми стига да знам,
че мога теб, и само теб да обичам.
Ще ти подаря проклятието си!
Знам! Ти за него мечтаеш.
Проклятието да те обичам.
Да мисля само за теб.
И там между утрото и съня,
с всяко вдишване под твоите пръсти
да се чувствам завършена…
…до теб!
