Sep 28, 2019, 1:40 PM

Моето сърце

  Poetry » Love
802 1 0

Не винаги сърцето чувства  всичко.

Понякога замира в страшен студ!

Очите ми говорят вместо него…

И няма фалш. Доброто не боли…

Раздаваш го! Но иска ли го някой?

Дали ще се поспре дори за миг?

Раздавай смело! И не чакай

Да върне някой твоите мечти.

Сърцето, казват, чувства всичко.

Но не и моето сърце.

Заключено стои. Самичко!

Аз скрих го в твоите ръце.

Ръцете лъжат. Те докосват.

Фалшиво, страстно, без вина!

Пожарът, който ще запалят,

не е пожарът, който искам аз!

Пожарът искам да е във сърцето!

Не в тялото и не за миг.        

Да спре той времето, в което,

Ще бъда с теб, а всъщност с друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аlter Ego All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...