Моето сърце е там
В самотна нощ ,усмивките
на близки липсват...
а стихове такива,малко се четът.
Участие ,безлично !?На неколцина
дръзнали да разберът.
Докъде мойте мисли ще ги отведът!?
Ще кажа тихо...ще го прошепна,
знам...не пиша за любов и грях,
аз искам,как го искам да не бъда
в тъмнината сам.
Не ме е страх от нея,разберете...
от нея черпя, сила аз.
Омразата,човешка мен ме възмощава
и безкруполното АЗ.
Че кой съм аз?Кои сме ние!?
Дали е правилно да сочим с пръст?
И Откровено дали ще можем,
да си кажем...дали стихът ми
някога ще разберът?
Прегръщам мойте надежди...
Прегръщам със любов и вас.
И по различна от таз любов не искам
защото знам... моето сърце е там.
© Ангел All rights reserved.
