Apr 3, 2007, 9:51 PM

Мои, мили мечти

  Poetry
645 0 0
Политат мечтите ми към Рая!
Заслужена почивка имат!
Своята свобода получиха.
Пускам ги в небето да се реят...
Аз нямам нужда от тях!
Душата ми много отдавна
превърната е в прах...

Дълго време ми бяха вярни...
не ме предадоха и един път...
Така красиви и чисти бяха...
Самотата с мен всеотдайно деляха...

Нека сега намерят покоя...
там в небето... там в Рая...

Не искам да умират в премръзналите ми ръце...
Не искам да се стапят в заледеното ми сърце...

Пускам ви... мои, мили мечти...
Идете горе... там разкажете на звездите...
как ви обичах...
как ви пазих от хоската суета...
и как вместо вас, себе си предадох на студа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...