Спомням си, когато бях дете,
когато тичах из полята,
носех в себе си детския плам
и слънчеви лъчи заплитах си в косата.
Но минаха годините и ето -
момичето превърна се в жена,
поглеждам аз отново към полето
с детския пламък отново в кръвта.
А там сега са моите деца,
щастливи и безгрижни тичат
и учат се какво е доброта,
и учат се какво е да обичат...
© Erato Eratova All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
