Моите посоки
Посоките ми, все на изток,
началото на идващите тайни,
света на помислите чисти,
началото, и сигурно на края,
но аз съм влюбен в заревото,
в червените отблясъци на хоризонта,
оттук започва нишката на Клото
и мярката на всичките сезони,
откривах странни колесници
и другите ненужни артефакти
променящите цветовете на зениците
и гладкото, на острите ми лакти.
Посоките ми, все са южни,
инстинктите не бяха бреме,
но аз захвърлих ги, ненужни,
защото имах... Имах време,
за всичко, не и за живота,
сглобявах го от гнили части,
не бяха глутниците кротки,
а кучетата - да ги мъчат красти,
навярно чувствам се подхвърлен,
месо, за гнила гилотина,
гризях обърнатите бърни,
не чаках влакът да замине.
Посоките ми, все на север,
светът ми... Той е в бяло,
по стъпките на старото поверие
вървях към ледените зали,
кръвта ми там се движи бавно,
а огънят е смърт за ледовете,
притихнали сред ледената слава,
отпуснати стоят ръцете, двете,
покоят, той ли е награда
и всеки айсберг връх е, вероятно,
замръзнал сред огньовете на ада,
порталът се отваряше стократно...
Посоките ми, все на запад,
нали съм влюбен в заревото,
кръвта се стича тук на капки,
тук свършва нишката на Клото,
защото имам... Имам време,
за всичко, не и за смъртта си,
инстинктите не бяха бреме,
събирам тук остатъците от плътта си,
защото всеки край е и начало,
аз вярвам в силата на рождеството,
светът ми... Той е в бяло
и бяла... Нишката на Клото.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Още се опитвам да открия другите две.
-
Само четири ли
Ами останалите две -
Замислящо, човек събира в себе си всички посоки и като на кръст посоките го разпъват, но накрая пак сърцето води. На места ритъма му прескача, скъсява се или се удължава, но... живот! Хареса ми.
-
Благодаря ви, приятели! Светли празници! Бъдете благословени!
-
Мите, много откровен и душевен, стих, на всички посоки се разпиляваме, без да осъзнаваме, колко кратък е живота ни! Но в оставащото време нека да имаме здраве и късмет! Весели празници!
-
Този стих е едно великолепие...
-
"защото имам... Имам време,
за всичко, не и за смъртта си,"
Много хубаво и дълбоко смислено стихотворение. -
Една равносметка, един поглед назад , въпроси чиито отговори търсим. Хареса ми!
-
Чудесно! Посоката е винаги една
-
Разкош!
-
Пред такива празници човек си задава тези философски въпроси и се търси в трудните отговори на многопосочната си същност.
Поезията е наш душеприказчик, приятел и съветник. Добре, че я носим в себе си, Митко!😍
Светли Рождественски празници за теб и семейството ти!🙏 -
Прекрасен стих! Посоките на живота...
Весели празници!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а огънят е смърт за ледовете,
притихнали сред ледената слава,
отпуснати стоят ръцете, двете,
покоят, той ли е награда..." И най-хубава е петата посока.
Дали помагат беладона, вино, пари и хляб - кой знае... или е спомен за червейчето в райска ябълка