Безкраят е в онази стая,
на счупения ти диван.
На водка и на дим ухае,
На отчаяние. И плам..

Безкраят е в ръцете ти под душа,
и в капките по моята коса,
из песен, която никога не слушаме...
По ризата, която разкопчавам.

Безкраят е някъде по тавана,
който така и не видях,
докато рисуваме се двама,
в нюанси от наркотичен грях.

Безкрай е, когато спирам времето
и въздуха около мен изтривам,
дълбоко спомена, за да поема.
И сладко е. Нищо, че убива.

09.05.2020г.
гр. Сопот