От хорски приказки убита съм
но ти пак си моята опора
дори оттам откъдето няма връщане
аз пак те търся и пиша за теб.
Стори ми магия, мой гидийо,
и никой не може развали я
в мислите си аз пак се връщам
към теб и твоето обичам те.
И потъвам в нечия реалност
и горя в пожари нощни
когато в сънищата се връщаш
и тихо. нежно молиш ме за прошка.
© Дафина Николова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
