Apr 29, 2014, 11:05 PM 2014-04-29T23:06:18+03:00

Мой свят

Poetry » Philosophical

484 0 0

Мой свят

Разлиствам често своята душа
и своя род проправен с вековете,
и сред запалени звезди и небеса
издигам мисълта към боговете.

Понякога ме парят стари рани,
понякога прескачам руини!
На сън ме гонят бесни хали...
и всичко в мен напира и тежи!

Но имам мощ и воля над нещата,
море безбрежно, залюлян покой,
защото волно диша във душата -
любов честита! И светът е мой!

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0