Отдавна към себе си нямам въпроси
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка
отпусната в страх любовта потреперва.
Какво да я правя, магьосница чудна -
ни ден прозаична, ни миг отрезвена...
Дрънчи разнебитен и стар колесникът
със куфари обич събрани набързо,
не спря ни за миг, че назад да погледна
дали не оставих някой сън незавършен. ...