Едно сърце за теб тупти във този миг,
една душа мечтае пак за тебе.
Сълзи от болка има в моите очи,
от болката, че може би последно ще си с мене!
И тази вечер искам аз да мога
да те прегърна, пак да бъда истинска.
И тази вечер искам аз да мога -
„Обич моя" да те нарека!
А после ще си тръгна -
от теб, от твоя свят, от любовта.
И ще се върна, само ако пожелаеш
да слеем нашите души в една!
© Кристина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
