Може ли една цигара?
МОЖЕ ЛИ ЕДНА ЦИГАРА?
... мотаех се из дрипавия здрач
и изведнъж – във уличката стара,
ме спря един случаен минувач
и подир миг поиска ми цигара,
а беше тъкмо време за кафе,
за биричка със някой стар приятел,
с оръфано сетре от кадифе,
един несретник, залеза изпратил,
вторачи в мене погледа си плах,
за мен щом има, стига за двамина,
какъв бе той, така и не разбрах,
запали – и нанякъде отмина –
а аз поседнах в близкото бистро
и мислех за прекрасната ни същност –
когато сториш някому добро,
Бог винаги стократно ти го връща,
поспрете се в припадащия здрач
и не ровете, моля ви, в хастара!
Аз бях един случаен минувач,
поискал ви под залеза цигара.
© Валери Станков All rights reserved.
