МОЖЕ ЛИ ЕДНА ЦИГАРА?
... мотаех се из дрипавия здрач
и изведнъж – във уличката стара,
ме спря един случаен минувач
и подир миг поиска ми цигара,
а беше тъкмо време за кафе,
за биричка със някой стар приятел,
с оръфано сетре от кадифе,
един несретник, залеза изпратил,
вторачи в мене погледа си плах,
за мен щом има, стига за двамина,
какъв бе той, така и не разбрах, ...