Мойта мъдрост – от втора ръка
Мойта мъдрост – от втора ръка,
побеляла, но някак насила
и кога се събудих така,
остаряла, недрага, немила?
А мислех вечно с тебе ще летим,
макар с крила от восък, в небесата
и вечно ще се сбъдват чудесата,
но как ли мъдростта да си простим?
А месецът вещае пак беля,
зад облака надзърта и нахален,
огрява черен котарак квартален
и вещицата, дето в мене оцеля.
И по пердето нещо пише – таен знак,
отново да възкръсне любовта ни,
и черната магия да престане,
отвара да забъркам, помня как.
Ще взема аз от славей меден глас,
и ще разпръсне с нежни пръсти мрака,
звезда, която само мене чака,
дъгата ще люлее само нас.
Ще плисне луда пролетна река,
ще затрепти тревата изкласила,
ще засияе в женската ми сила,
мойта мъдрост – от втора ръка.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
