Мойта мъдрост – от втора ръка,
побеляла, но някак насила
и кога се събудих така,
остаряла, недрага, немила?
А мислех вечно с тебе ще летим,
макар с крила от восък, в небесата
и вечно ще се сбъдват чудесата,
но как ли мъдростта да си простим?
А месецът вещае пак беля,
зад облака надзърта и нахален,
огрява черен котарак квартален
и вещицата, дето в мене оцеля. ...