Молба
В нежно робство обречи ме,
даже много да горчи,
в болка обич подари ми,
порив в пламнали гърди.
Остани мечта, прекрасна,
в сънища бленувана дори,
остани химера властна,
слънце в предани очи.
© Таня Иванова All rights reserved.
В нежно робство обречи ме,
даже много да горчи,
в болка обич подари ми,
порив в пламнали гърди.
Остани мечта, прекрасна,
в сънища бленувана дори,
остани химера властна,
слънце в предани очи.
© Таня Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...