Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас.
Все си мислим, че каквото
посеем - това ще ожънем
и срещу климата имаме власт,
но Бог е добър шегаджия
и ни дава толкова, колкото
можем да понесем.
Болката е по – ценна от
капката дъжд . Тя е сълзата,
която напоява в суша земята,
след отправен в очите
молебен за дъжд.
13.06.2019г
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
