Единствено във тебе, Господи,
остана ми последната надежда,
във този свят, задъхал се от злоба,
за малко топлина и нежност.
Нима не виждаш, Боже мили,
чедата си с убитите си души,
как влачат костите си гнили,
как всичко свято се руши?!
Това ли е наистина животът?
Нима такъв си го създал?
Едва четирдесет годишен,
сякаш два живота изживял.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
