Единствено във тебе, Господи,
остана ми последната надежда,
във този свят, задъхал се от злоба,
за малко топлина и нежност.
Нима не виждаш, Боже мили,
чедата си с убитите си души,
как влачат костите си гнили,
как всичко свято се руши?!
Това ли е наистина животът?
Нима такъв си го създал?
Едва четирдесет годишен,
сякаш два живота изживял.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up