Единствено във тебе, Господи,
остана ми последната надежда,
във този свят, задъхал се от злоба,
за малко топлина и нежност.
Нима не виждаш, Боже мили,
чедата си с убитите си души,
как влачат костите си гнили,
как всичко свято се руши?!
Това ли е наистина животът?
Нима такъв си го създал?
Едва четирдесет годишен,
сякаш два живота изживял.