Jan 18, 2008, 10:55 AM

Молитва

  Poetry » Other
676 0 3
                   Господи, колко съм беден,

                    аз просто нямам нищо,

                    искам нещо да ти се помоля,

                    от тебе нещо да поискам.

                    Това, което всички търсят,

                    но никой няма,

                    в мизерията си като слепи просяци,

                    протегнали един към друг ръце

                     с напразната надежда,

                    че нещо другият ще им даде,

                   без да прогледат, че го няма в него.

                   Едничък Ти безкрай раздаваш

                   от себе си на всеки, който иска да получи

                  и никога не ще се свършиш,

                   защото Ти си вечен и безкраен, безвременен и безпространствен,

                   защото Ти си любовта,

                   от нея искам капчица поне,

                  когато съм готов, ще я получа.

                  Тогава тя в мене ще поникне

                  и ще разцъфне към света.

                  Тогава тя от мене ще избликне

                  и ще окъпе цялата земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти облече в думи нещо, което отдавна чувствам. Благодаря!
  • Поздравления!Любовта е като синапено зърно,посадено от Бог и обгрижвано от хората...!Браво!
  • Поздравления!Харесаха ми думите:
    ...защото Ти си любовта,
    от нея искам капчица поне,
    когато съм готов,ще я получа.
    Да така е,когато искаме нещо
    и не го получаваме,то е може би,
    защото не сме достатъчно готови за да го получим.
    Успех и усмивки пожелавам!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...