Jan 18, 2008, 10:55 AM

Молитва

  Poetry » Other
671 0 3
                   Господи, колко съм беден,

                    аз просто нямам нищо,

                    искам нещо да ти се помоля,

                    от тебе нещо да поискам.

                    Това, което всички търсят,

                    но никой няма,

                    в мизерията си като слепи просяци,

                    протегнали един към друг ръце

                     с напразната надежда,

                    че нещо другият ще им даде,

                   без да прогледат, че го няма в него.

                   Едничък Ти безкрай раздаваш

                   от себе си на всеки, който иска да получи

                  и никога не ще се свършиш,

                   защото Ти си вечен и безкраен, безвременен и безпространствен,

                   защото Ти си любовта,

                   от нея искам капчица поне,

                  когато съм готов, ще я получа.

                  Тогава тя в мене ще поникне

                  и ще разцъфне към света.

                  Тогава тя от мене ще избликне

                  и ще окъпе цялата земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти облече в думи нещо, което отдавна чувствам. Благодаря!
  • Поздравления!Любовта е като синапено зърно,посадено от Бог и обгрижвано от хората...!Браво!
  • Поздравления!Харесаха ми думите:
    ...защото Ти си любовта,
    от нея искам капчица поне,
    когато съм готов,ще я получа.
    Да така е,когато искаме нещо
    и не го получаваме,то е може би,
    защото не сме достатъчно готови за да го получим.
    Успех и усмивки пожелавам!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...