Не казвай, че е лесно да мълча.
Не смятай, че е сладко да те чакам.
Не вярвай, че успявам да заспя.
Не ме моли да продължа нататък.
Не си мисли, че има друг до мен.
Не се лъжи, че с нещо те излъгах.
И досега, от онзи първи ден,
без теб единствено нощта е тъмна.
Ако за миг повярвал си дори
на моя поглед, жарък като въглен,
без страх от тежки клетви, остани.
Не казвай утре. Утре ще сме мъртви.
Ако дочуеш тръпни стъпки-душата носи жадна глътка...
И нов сезон ще те залее и нови чувства ще изгреят!