Богородице, дево, невесто на Бога!
На колѐне те моля : разпръсни таз тревога,
дето в нас все вилнее и сушѝ духовѐте.
Научи ни най-искрено да простим греховете
на предателя даже, на врага безсърдечен.
Изпрати милосърдие, благослов неизречен.
Запази добротата, умножи радостта ни.
Нека смело понасяме всякакви рани
със търпение кротко и смирение вечно.
Ние хора сме просто ... направи ни човечни.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
